Във всекидневния живот разпознаваме три форми на материя, а именно твърда, газова и течна. Самата течност е разделена на два вида, а именно разтвор и суспензия. Разтворът е хомогенна смес от две или повече вещества, чиито молекули са напълно разтворени. Междувременно суспензията е хетерогенна смес, която няма цялостно равномерно подреждане. Между разтвора и суспензията има колоидна система.
Какво е това? Това е хетерогенна система, в която едно разтворено вещество (дисперсна фаза) е много фина частица от друго вещество (диспергираща среда). Примери за тази система са желе, масло и мляко.
В разтвор знаем, че има два компонента, а именно разтворителят и разтвореното вещество. Междувременно в колоидна система съставните компоненти са диспергиращата среда и диспергираната фаза. Диспергиращата среда е компонент в голям брой, докато диспергираната фаза е компонент в малко количество.
Производството на колоиди може да се извърши по два начина, а именно дисперсия и кондензация.
Дисперсия
Дисперсията е производствен процес, получен от частици, които са по-груби от колоидите. Приготвянето с помощта на дисперсия се състои от три вида, а именно механична, bredig дъга и пептизация.
По механичен начин тази система се прави чрез смилане и смилане. Може да се направи и чрез разбъркване и разклащане. Този метод често се използва при направата на сярна подметка.
(Прочетете също: Какво е колоидна система?)
Междувременно методът на bredig дъга се извършва чрез поставяне на метала, който трябва да бъде направен, в тази хетерогенна система в двата края на електрода. След това на електродите се подава електрически ток, който е достатъчно силен, за да възникне електрическа искра. Интензивната топлина, генерирана от електрическата искра, изпарява метала, който се кондензира, образувайки частици с колоиден размер. Този метод обикновено се използва за направата на колоидни стелки от метали като злато, платина и др.
Последният метод на дисперсия е пептизацията. Пептизацията е процес на превръщане на утайката в колоиден зол чрез разклащане с помощта на диспергираща среда с малко количество електролит. По време на пептизацията утайката адсорбира един от електролитните йони на повърхността си. Това води до развитието на положителен или отрицателен заряд върху отлагането, който в крайна сметка се разпада на частици, по-малки от размера на колоида. Пример е производството на золна сяра от никелови сулфидни отлагания чрез преминаване на газ със сярна киселина.
Кондензация
Освен дисперсията има и това, което се нарича кондензация. При кондензация истинските частици на разтвора (молекули или йони) се комбинират, образувайки колоидни частици. Този метод може да се извърши чрез химични реакции, като окислително-възстановителни реакции, хидролиза и двойно разлагане или промяна на разтворителя.
Редукционните реакции обикновено се използват при производството на серен и златен зол. Междувременно реакцията на хидролиза се използва при производството на Fe (OH) зол.3. При производството на колоиди As се извършва двойно разлагане или заместване на разтворител2С3.