Централната банка е институция, която прилага публична политика чрез банковия сектор, за да повлияе на икономическите променливи. Като централна банка тази публична институция не дава приоритет на принципа на максимизиране на печалбата, но набляга на ефективността, за да получи максимална полза за обществото.
В институционален план има няколко определение за централна банка. Хоук (1973) заявява, че централната банка е организация, която е между правителството и банките. Киш и Елкин (1932) твърдят, че централната банка е инструмент на публичната политика, а не инструмент на индивидуални интереси.
Има няколко функции на централна банка, включително като емитент на платежни инструменти или пари; като формулатор на паричната политика; доставчици на банкови услуги; като попечител на търговска банка; като надзорник на банковата предпазливост; и управител на валутни резерви.
Централната банка функционира също като политик за икономическо развитие, икономически и финансов съветник и участва в международното парично регулиране.
История на Централната банка
В исторически план най-старите централни банки в света са Sveriges Riskbank в Швеция и Bank of England в Англия, която датира от седемнадесети век. Тогава историята на централната банка претърпя значителни промени през 18, 19 и 20 век.
В самия свят първата създадена централна банка е известна като De Javasche Bank. Тази банка е действала като обращателна банка в холандските Източни Индии от 24 януари 1828 г. Задълженията на De Javasche Bank са да емитира банкноти (банкноти), дава кредит на компании, търгува с благородни метали и действа като държавен касиер.
(Прочетете също: Въздействието на инфлацията и как да я преодолеете)
След независимостта на света, в съответствие със Закон № 11 от 1953 г. относно установяването на основните закони на Световната банка, банката De Javasche е национализирана, за да стане Световна банка и е под правителството. По това време задачата на Световната банка беше да поддържа стабилността на рупията, да извършва циркулацията на пари в света, да насърчава развитието на кредитните дела и да контролира кредитните дела.
Задължения на Централната банка
Централната банка като необращаща банка има различни задачи, една от които е да определя паричната политика с цел контрол на националната икономика. Като цяло задълженията на централната банка включват определяне и прилагане на паричната политика, регулиране и поддържане на гладкото функциониране на платежната система, както и регулиране и надзор на банковото обращение.
Съгласно Закон № 6 от 2009 член 7, целта на Световната банка е да постигне и поддържа стабилността на стойността на рупията. Стабилността на стойността на рупията може да се види от два аспекта, а именно стабилността на стойността на рупията спрямо стоки и услуги и стабилността на стойността спрямо валутите на други държави (обменните курсове).
