Балканският полуостров е началото на растежа на древногръцката цивилизация, започвайки от остров Крит или известен като минойската или миносската цивилизация. Като цяло древногръцката цивилизация расте и се развива в планински и хълмисти райони. Това дава възможност и за групиране на населени места помежду си.
Селското стопанство обаче не е неговият поминък, тъй като земята, която е контурирана с хълмове и планини, не позволява тя да се използва като земеделска земя, както и основният му поминък. От друга страна, хората в древногръцката цивилизация са превърнали Егейско море в своя основен поминък. Нищо чудно, че тази цивилизация е по-дебела с морската.
Гърците са били включени в индогерманската или арийска расова група, които са влезли в Гърция около 2000 г. пр. Н. Е. (Пр. Н. Е.) И са започнали да градят цивилизация около 1100 г. пр. Н. Е. Самите гърци наричат страната си елини, което прави гръцката култура често наричана елинизъм.
Освен това гърците бяха разделени на 3 групи, а именно доните, йонийците и еолийците. Сред трите нации Йоний се очертава като най-развитата нация в политическо, икономическо и културно отношение. В резултат на това хората извън Гърция приеха думата „йонийски“, за да се отнесат към жителите на Балканския полуостров, което доведе до името гръцки.
От икономическа гледна точка древногръцкото общество зависи от географските условия на всеки жилищен район. Това се вижда от Атина, която разчита на търговията, защото е по-близо до морето, което функционира като пристанище. Където те установяват търговски отношения с други гръцки държави или чужди държави, които се осъществяват чрез бартер.
Навлизайки в средата на 6 век пр. Н. Е., Търговията в Атина започва да използва валута, наречена „драхма“ като средство за размяна. Тогава това направи Атина най-ранната цивилизация, която използваше валута като средство за размяна. Междувременно в района на Спарта икономиката все още разчита на селското стопанство, въпреки че добивът не е достатъчен, за да задоволи нуждите на живота.
(Прочетете също: Надникнете в древните цивилизации в Азия)
От друга страна, фермите за козе и овце са по-подходящи и развити. На някои места дори се отглеждат медоносни пчели, така че добитъкът се превръща в опора на Спарта за стимулиране на икономиката.
Вяра в боговете
Гръцката цивилизация в своята вяра се придържа към политеизма, който вярва в много богове, това е отразено в изкуството на строежа. Най-висшият бог е бог Зевс, който от гърците направил храм на планината Олимп, за да му се поклони. Освен това в Гърция има няколко други сгради, включително храмът Партенон, храмът Ерехтиум, хълмът Акроплис в Атина, театърът Дионисос (като място за забавление) и сградата Мудеум, посветена на богинята Музи (9 дъщери на Зевс) и сградата на библиотеката.
Културно развитие
Най-забележителният напредък на гръцката цивилизация беше от гледна точка на науката. Един от тях е в областта на философията, която е родила много велики философи, чиито мисли са имали голямо влияние върху света и се използват днес, като Сократ, Платон и Аристотел. Освен това гърците са родили и създателите на науката, съществуващи днес, като Питагор, Хипократ и Архимед.
От литературна страна има няколко добре известни творби като книгата на Илия и Омиров Одисей, която съдържа историята на гръцката война срещу Троя. Гръцката цивилизация приключва, когато Балканският полуостров може да бъде превзет от македонците от север, водени от Филип.
По време на управлението си над Гърция македонците погълнаха местната култура като част от тяхната култура. В действителност, докато е била под ръководството на Александър Велики, Македония е изиграла роля за разширяване на влиянието на гръцката култура в Северна Африка, Западна Азия и дори в Индия.
