Галилео и Нютон изтъкват това, което сега наричаме нютонов принцип на относителността. На теория относителността на Нютон обяснява движението на обекти далеч под скоростта на светлината.
Теорията на относителността в общите изследвания как да се измерват физическите величини, които зависят от наблюдателя, както и наблюдаваните събития. Хайде, ще разберем повече за теорията на относителността на Нютон и ще продължим да следваме дискусията.
Относителността е една от няколкото теории относно движението, предназначена да обясни отклоненията от нютоновата механика, които произтичат от относително бързо движение. Тази теория промени нашия възглед за пространството, времето, масата, енергията, движението и гравитацията.
Казва се, че обектът се движи, ако позицията на обекта се промени по отношение на неговата референтна рамка. Когато при дискусията за относителността използваната референтна рамка се нарича инерционна референтна система, която е референтната рамка, в която се прилага Първият закон на Нютон (Закон за инерцията).
(Прочетете също: Запознайте се с концепцията на закона на Нютон като основа за класическата механика)
Теорията на относителността на Нютон гласи, че всички закони на Нютон се прилагат еднакво за всички тези инерционни задачи. Концепцията за относителност на Нютон също така гласи, че абсолютно движение не може да бъде открито, което означава, че ако имаме две инерционни референтни рамки, движещи се с постоянна скорост една спрямо друга, тогава не можем да определим коя референтна рамка се движи или коя е в покой.
Например, когато седнем в работещ автобус и подминем човек, който стои отстрани на пътя, тогава за човек, който е отстрани на пътя, ще се казва, че се движим, защото референтната рамка е тази човек. От друга страна се казва, че мълчим, ако референтната рамка е шина.
От тези примери има два типа референтни рамки, а именно стационарна референтна рамка (хора) и движеща се референтна рамка (кола). По този начин стационарното или движещото се състояние е относително понятие, което зависи от референтната система на наблюдателя.
Наблюдаваните събития от различните кадри могат да изглеждат различни от наблюдателя на всеки кадър. Що се отнася до теорията на относителността на Нютон, може да се твърди, че формулата на физическото уравнение е v'x = vx - v или vx = v'x + v.
През 17 век тази концепция е добре приета от учените. В края на 19 век обаче концепцията за относителност на Нютон вече не е била валидна поради промяна в мисленето, че абсолютното движение може да бъде открито, като се използва принципът за измерване на скоростта на светлината, така че движението на обектите да е относително, а не абсолютно.
