Обичате ли да слушате или четете забавни истории? Забавните истории имат за цел да забавляват, така че тези от нас, които ги чуваме или четем, да се чувстват гъделичкани от смях. Оказва се обаче, че забавните истории се използват и като средство за социална критика, знаете ли. Един от тях е в анекдотични текстове.
Анекдотичните текстове са забавни истории, включващи фактически герои или хора. Целта е да се осигури урок. Въпреки че символите в този текст понякога са взети от публични личности или добре познати хора, събитията в текста не са непременно базирани на реалността. Въпреки това настройките в този текст обикновено се основават на реални ситуации. Критиките, съдържащи се в анекдотичния текст, са събрани в шеги, така че те все още са забавни и могат да осигурят обучение.
(Прочетете също:Разпознаване на елементите на текста на изложението)
Именно това отличава анекдотичните текстове от хумористичните истории като цяло. Вицовите истории просто са предназначени да предизвикат смях, така че съдържат и забавни измислени инциденти. Анекдотичните текстове обаче не само интригуват, но и разкриват истината. Въпреки че този текст е и фиктивен, той обикновено е вдъхновен от определени явления или събития.
Предавайки целта си, анекдотичните текстове използват подразбиращи се значения. Имплицираното значение е намерението или смисъла на разговора, който не е предаден ясно, но е скрит. Подразбиращото се значение може да се разбере само след разбиране на цялата реч или писане. Нека да разгледаме примерния анекдотичен текст по-долу.
Преподаватели, които са и длъжностни лица
В столовата на един университет двама студенти на име Удин и Тоно си бъбреха.
Тоно: "Изумен съм от преподавателите по политология, когато преподаването винаги седи, никога не иска да се изправи."
Удин: "А, току-що забелязах."
Тоно: "Знаеш ли защо?"
Удин: "Може би той беше уморен или краката му не можеха да се изправят."
Тоно: "Не е Дин, причината е, защото той също е длъжностно лице."
Удин: "Защо, каква е връзката?"
Тоно: "Да, ако застане, той се страхува някой друг да заеме стола му."
От текста по-горе знаем, че двама студенти говорят за един от лекторите. Текстът обаче не само разказва за преподавателя по политология, но и за поведението на длъжностните лица като цяло. Повечето служители не искат да губят своите позиции, затова те се опитват по различни начини да останат на своите позиции или места. Всъщност длъжностните лица имат мандат. Ако мандатът е изтекъл, те трябва да са готови да бъдат заменени от някой друг.
