Концепцията за диахронично мислене все още може да звучи чуждо за някои от нас. В тази дискусия ще научим повече за това. Какво ще бъде
Понятието диахронично мислене обикновено се използва за разбиране на историята. И ето го, да кажем, че говорим за войната в Дипонегоро. За тези, които не разбират, има въпроси като дали тази война е една епоха с войната в Падри; дали тази война се е състояла през същата година като войната за Java; или дали героите в тази война се познават, това може да се появи като форма на любопитство. Самият този въпрос може да бъде разбран само при изучаване на история, използвайки концепцията за мислене. Защо? Защото разбирането на историята като последователност от събития не е достатъчно. Историческото събитие може да бъде изучено напълно, ако го разберем като процес, който протича през определен период от време.
С такова разбиране ще ни бъде лесно да разберем дали едно историческо събитие е свързано с редица други събития. Това е така, защото всяко историческо събитие се определя от събитията или социалните сътресения, които са го предшествали. Този начин на изучаване на историята като времеви процес се нарича концепция за диахронично мислене.
Самият Diacronic е етимологично произведен от латински, а именно "dia", което означава чрез или отвъд и "chromus", което означава време. И така, диахроничното мислене в историята може да се определи като анализиране или проследяване на събитие от началото до края.
С тази концепция за мислене историята може да се разбира като множество взаимосвързани поредици или събития. Където историята не е просто поредица от събития, а поредица от събития, които влияят и се влияят.
(Прочетете също: Разбиране на езиковите елементи на критичния отговор)
Функцията на самата концепция за диахронично мислене е да разбира историческите събития като развитие на учебния процес. Миналият опит се превръща в уроци, за да бъдем по-добри в бъдеще.
Характеристиките на концепцията за диахронично мислене включват: гледане на обществото като на нещо, което се движи постоянно или динамично и има причинно-следствена връзка. Където има действие има реакция, има еволюция има и революция, има победа, ще има колапс.
Второ, изучаването на социалния живот във времево измерение и третото е да се опише процесът на трансформация, който продължава от време на време по устойчив начин.
Например концепцията за диакроничното мислене за условията след Втората световна война, където комунизмът се появява като уважавана сила в продължение на почти половин век. Светът беше ударен от студена война, която засегна политическите сътресения в много страни. Само за две години (1989-1991 г.) обаче светът стана свидетел на разпадането на комунистическите страни в Източна Европа, което бележи края на студената война и краха на комунизма.
