Във всекидневния живот разпознаваме три форми на материя, а именно твърда, газова и течна. Самата течност е разделена на два вида, а именно разтвор и суспензия. Разтворът е хомогенна смес от две или повече вещества, чиито молекули са напълно разтворени. Междувременно суспензията е хетерогенна смес, която няма цялостно равномерно подреждане. Между разтвора и суспензията има колоидна система.
Колоидите или колоидните дисперсии са хетерогенни системи, в които едно разтворено вещество (дисперсна фаза) е много фина частица в друго вещество (диспергираща среда). Примери за колоидни системи са желе, масло и мляко.
В разтвор знаем, че има два компонента, а именно разтворителят и разтвореното вещество. Междувременно в колоидна система съставните компоненти са диспергиращата среда и диспергираната фаза. Диспергиращата среда е компонент в голям брой, докато диспергираната фаза е компонент в малко количество.
Освен компонентите, какво отличава решението от колоидната система? Това, което прави разлика между двете, е размерът на частиците. В разтвор съставните частици са йони или малки молекули, докато колоидите се състоят от макромолекули или агрегати от много атоми, йони или молекули. Частиците са по-големи от обикновените молекули, но достатъчно малки, за да останат суспендирани. Диаметърът на колоидните частици варира от 1 до 1000 nm.
(Прочетете също: Кое включва веществата, пристрастяващи?)
Въз основа на естеството на взаимодействието между диспергираната фаза и диспергиращата среда, колоидите се класифицират в два типа, а именно лиофилни колоиди и лиофобни колоиди.
В лиофилните колоиди диспергираните фазови частици имат силен афинитет или лесно привличат диспергиращата среда. Лиофилните колоиди са известни още като течнолюбиви колоиди. Лиофилните колоиди могат да бъдат получени чрез директно смесване на диспергираната фаза с диспергиращата среда. Лиофилните колоиди са доста стабилни и не могат лесно да се коагулират. Някои примери за лиофилни колоиди са смола, нишесте, желатин и каучук.
За разлика от това, диспергираните фазови частици в лиофобния колоид имат малък или никакъв афинитет към диспергиращата среда. Тоест лиофобният колоид е течност, която не обича водата. Лиофобните колоиди са нестабилни и лесно се утаяват или сгъстяват чрез просто добавяне на малко количество електролит или чрез нагряване или разклащане. Лиофобните колоиди могат да бъдат получени само чрез специални методи. Примери за лиофобни колоиди включват силициев диоксид, зол от сребърен йодид и метален сулфиден зол.
Функцията на колоидната система има предимства за човешките нужди. Колоидите могат да се използват за електрически валежи от дим, пречистване на питейна вода, производство на лекарства, дъбене на кожа, почистване на сапуни и препарати, фотографски плочи и филми, за да подпомогнат промишленото производство, особено каучуковата промишленост.
